Световна поща
КЪДЕ СЕ ИЗЛЪЧВАМЕ 1. В МРЕЖАТА НА „БЛИЗУ” – Пловдив, Пазарджик,Първомай, Раковски, Карлово, Хисар, Стамболийски, Старо Железаре, Паничери, , Старосел, ,Калековец,...
цялото писмо
Малки обяви
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОФЕРТИ И ДОГОВОРИ ....................................... ........................................ РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2017 ПЛОВДИВСКАТА...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО
новини
Бързи новини и
лични мнения
Ех, густо, майна, Филибето -
спомени и размисли за Пловдив
Блогът на
Евгений Тодоров
За
прехода
Гласът на
пловдивските блогъри
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
14 февруари - Ден на виното и любовта
Източник: ПОТВ 11:39 / 14.02.2018
©

На 14 февруари по стара българска традиция честваме Трифон Зарезан - денят на лозарите и виното. 

Празникът се радва на голямо внимание и е един от най-обичаните и почитани, защото отглеждането на грозде е и изкуство, и търпение, и голяма любов. Не случайно виното е напитката, за която са написани най-много стихове и песни. 

Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност. 

България е една от държавите с най-големи традиции във винопроизводството в света. Редом с розовото масло, виното се е превърнало в един от символите на страната ни. Археологически находки доказват, че още преди 5000 години на територията на днешна България се е произвеждало вино. Траките, които всъщност полагат основите на българското винопроизводство, са смятани за едни от най-добрите лозари и винари в Античността. 

Богът на виното и плодородието е един от най-почитаните богове както от самите траки, така и от гръцката и римската митология. Според някои историци тракийското му име е Загрей, римляните го наричат Бакхус, но и до днес той е познат най-вече с елинското си название - Дионис. Tраките, живели по нашите земи, са почитали и вярвали, че той ги учи да отглеждат лозята и да правят вино. 

Вероятно празника на лозарите Трифон Зарезан е взаимстван от траките и вече видоизменен е дошъл до нас. 

Православната църква почита Свети Трифон на 1 февруари, а и мнозина продължават да отбелязват тогава празника на лозята и виното. У нас Свети Трифон се тачи като покровител на лозарите и пазач на лозята, защото приблизително тогава започва резитбата на лозята. Разминаването от тринайсет дни идва от използването на различни календари. 

За празника се носят много легенди, но най-известната, е тази за брата на Богородица - Трифон. Тя гласи следното: че когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала Богородица/неговата сестра според поверието/ с малкия Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай навършване на 40 дни от раждането. Трифон й се присмял. "Девица си, пък син имаш". Тя преглътнала обидата и пътьом като се прибирала минала край жена му и й казала: "Отиди на лозето с кърпа и сол, че Трифон си е отрязал носа". Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: "Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!" И за да покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат "Зарезан" и на иконите е изобразяван с косер в ръка. И от тогава насам, този ден се отбелязва като "Трифон Зарезан". 

Истинският светец, Трифон, загинал като мъченик при римските гонения срещу християните. Но явно хората не пожелали да свързват името с тъга, а по скоро с веселие, затова и коронясали свети Трифон с ореола на виното и веселието. 

Независимо от своя произход в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин, да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица, с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. С такива торби на рамо мъжете отивали на лозето. Там всеки стопанин се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер - този ритуал се нарича "зарязване". На полето присъствал и свещеник, който благославял лозето: "Да даде Св. Тифон, да даде голям род, берекет, да напълним корабите с грозде, да напълним буриите с вино, да продадем виното на добра цена, и да не стане на оцет." След това всички се събирали и избирали "царя на лозята". Обикновено това е най-щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи - ритуал, който отново ни напомня за древния тракийски бог Дионис. Едва тогава започвало общо угощение. След приключването му, "царят" се качвал на "колесница" и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на "царя" да пие и след това на придружителите му. С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!", а царят отвръщал "Амин". След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царя се преобличал в нови дрехи и угощението и веселбата продължавали или на неговата трапеза, или на мегдана под звуците на гайди, гъдулки и тъпан до първи петли. 

Векове наред българският народ твори своята материална и духовна култура, в чиято основа стои земеделието като негов основен поминък. Крупен отрасъл от земеделието е лозарството и свързаното с него производство на вино. В България има 264 работещи изби. Произведеното количество вино е 180 000 000 литра, отнего се изнасят между 58 и 62 000 000 литра на година, а 120 000 000 литра е консумацията на вино в страната. Вносът е само 5 000 000 литра. 

Във Франция, която е лидер в световното винопроизводство, 47% от консумацията на вино се държи от чуждия пазар и в рамките на тези 47% е и българското вино. 

Другият празник, свързан с днешния 14 февруари, се отбелязва у нас сравнително отскоро. Свети Валентин се почита от Католическата църква и е приет за деня на влюбените. Първата записана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира от ХІV век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажвали. 

На днешния ден всеки е свободен да избере кое да празнува - Свети Валентин или Трифон Зарезан. Повечето от българските винари днес ще зарежат ритуално лозята си. От друга страна ритуалите, които съпровождат празника на Трифон Зарезан идеално съвпадат като действия с култовите обреди на бога на виното и веселието Дионис. Всъщност, какъв по-добър повод да празнуваме едновременно любовта и виното както това са правили траките в античността по нашите земи. Затова изберете добра бутилка от най-цивилизованото нещо, което е създал човека - виното /както е казъл Хемингуей/ и я изпийте в компанията на любимите си, и в чест на св. Трифон Зарезан. НАЗДРАВЕ ! 

По материала работи д-р инж. Наум Симов - Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки
Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОЙ МОЖЕ ДА ПРЕБОРИ ИВАН ТОТЕВ ПРИ ЕВЕНТУАЛНА БОРБА ЗА КМЕТСКИЯ ПОСТ ПРЕЗ 2019
Здравко Димитров
Районен кмет от ГЕРБ
Славчо Атанасов
Борислав Инчев
Дани Каназирева
Йордан Иванов
Друг десен кандидат
Кандидат на БСП
Само обединен опозиционен кандидат
Никой не може да го пребори
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: