Световна поща
КЪДЕ СЕ ИЗЛЪЧВАМЕ 1. В МРЕЖАТА НА „БЛИЗУ” – Пловдив, Пазарджик,Първомай, Раковски, Карлово, Хисар, Стамболийски, Старо Железаре, Паничери, , Старосел, ,Калековец,...
цялото писмо
Малки обяви
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОФЕРТИ И ДОГОВОРИ ....................................... ........................................ РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2017 ПЛОВДИВСКАТА...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО
новини
Бързи новини и
лични мнения
Ех, густо, майна, Филибето -
спомени и размисли за Пловдив
Блогът на
Евгений Тодоров
За
прехода
Гласът на
пловдивските блогъри
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
Писмо от Ню Йорк: ДУХОВНОСТТА - ТАЗ СИЛА НОВА
Източник: АСЯ ЯЛЪМОВА 09:25 / 11.03.2018
©

На националния празник министърът на православието на Русия нахлу в българската държавна територия. Кръстоносният му поход би могъл да се сравни с успешното начало на плана "Барбароса“ при Брестката крепост. Нашествието свари нашата държавна глава емоционално неподготвена, както Сталин при вестта за вероломното нарушение на договора "Молотов-Рибентроп“, който БСП си мислеше че е сключила с Путин… Няма вечни приятели, има вечни интереси, а за Путин БСП е в опасна идейна близост с противника му от партията на Зюганов, милионера Павел Грудинин.
Радев обаче надхвърли петте дни време, нужни на Сталин, за да се справи с емоционалното си състояние от предателството на Хитлер. Руският патриарх разжалва генерала в "поручик Галицин“ и сега на него му остава само да си припомни как
 
 "А в комнатах наших сидят комиссары
И девочек наших ведут в кабинет“…
 
"Другарите“ от БСП пък е добре да научат най-после, че "когда говорим Путин – НЕ подразумеваем Партию“. А  когато казваме ЧЕЗ – разбираме "Белене“. "Народните“ им протести, организирани за превземане на властта бяха "Празна Мара тъпан била“, което Шекспир е превел като "Much Ado About Nothing ".
                                                            ***
Държавната руска публицистцистична "литургия“ пък направи необходимото да развенчае мита за "братушките“ в съзнанието на потребителите на марката "Боярышник“. В ефир ни изпратиха с благословията "идете  в г..а“. Не добавиха "майката“ навярно от неудобство, все пак водещият  Соловьов знае, че патриарх Кирил призна  българската православна Църква за основоположник на руската, факт, останал скрит от руската публика.
Този факт беше спасителната сламка за русофили като Боян Чуков, който намери в него основание да се поклоним на Гундяев за успешно изиграната роля на Вълка от мултика "Ну, погоди!“
 
                                                            ***
 
"Празничните“ топовни салюти, с които ни "поздрави“ "освободителката“ обаче са повод за сериозни размисли за нашата държавност.
Точка първа за размисъл би трябвало да бъде ЗАЩО ДЪРЖАВАТА НИ Е РАЗГРАДЕН ДВОР, в който всеки "освободител“ може да нахлува безцеремонно?!
България е "освобождавана“ три пъти – веднъж от Цар Александър, втори път – от Сталин, и трети път – от Сорос. Първият и е нанесъл най-малко щети. Царете, даже когато са чужди, притежават качеството да мислят в дълбочина и перспектива.
 Елена Йончева обаче е пратена от партията да се вре из дупките на оградата на физическата ни граница. Вице-президентката пък пълзи в краката на Путин, за опрощение на греховните и нощи  със Сорос, а държавната глава мига на парцали, защото "кръгова  отбрана при нападение с тиган“ не е включена в наръчника на ВВС.
 
                                                            ***
 
В българския политически речник се смесват понятията "власт“, "държавност“ и "управление“. Оттам идва и проблема за разделението на властите в управлението.
 От 1944 г. досега  България има само "управление“, подчинено на интересите на чужди държави.
В "Рубаи“ Омар Хайам казва, че плътта е "в степта опъната палатка, където се е разположил като шах Духът“.
Българският дух обаче крещи митингаджийско-патриотарски извън стените на палатката – ту псувайки неадресирано срещу "тирана“, ту коленичейки му. Стените на палатката (управлението на плътта) не  са надеждна защита срещу хунски нашествия от свои и чужди. Тоест, трябва ни стабилен духовен фундамент на Властта, като гаранция за държавността и оттам управлението.
 
БСП си мислят, че са готови да управляват. Мустафа Карадайъ също твърди че е готов за властта, чрез "двигателя на новото време – отвореното управление, отворените данни като суровината за двигателя, а новите технологии – магистралите на управлението“. За марката на колата и шофьора – мълчание…
В момента обаче емблемата на държавното управление е Цвета Караянчева, и то изглежда като емблема на "Мерцедес“, лепната даже не на "зазка“, а на мотопед.
Калин Донков в едно от последните си есета писа за "фундамент на националния морал“. Напоследък и други публицисти говорят на  тема "национален морал“, без обаче да се задълбочават как се изгражда фундамент на морал.
 
                                                            ***
 
ВЪПРОСЪТ ЗА ФУНДАМЕНТИТЕ  е основен за цялото ни съвремие в глобален мащаб, което мисли  "какво да се прави“ в разлома на идеологиите, започнал от Америка, с желанието на народа и "да си върне държавата обратно“, похитена от културните марксисти, които я завладяха – от управлението  до Холивуд и масмедиите.
Разломът започна, и той ще доведе идеологиите до техният край. Марксизмът, маскиран като глобализъм, напуска световната сцена от Вашингтон до Владивосток, и слава богу!
Идеологиите са най-големия враг на реалната политика, защото и пречат да действа по законите на разума. Освен шизофрении като масови убийства и "джендъризми“, те раждат бюрокрации – «апаратчики» или «брюкселски зелки» няма особено значение. Те създават жаждата за власт, употребата на човека като тълпа на площада чрез властта на парите като мотора на света. Така «шепа свръхбогати» превземат света, а човекът се отчуждава от разума си и скъсва връзка с естеството си.
 
                                                            ***
 
Пред света на дневен ред е въпроса КАКВО ДА ПРАВЯТ ДЪРЖАВИТЕ В НОВАТА НЮТОНИАНСКА ЕПОХА НА ЕСТЕСТВОТО НА ПАДАЩА ОТ ДЪРВОТО ЯБЪЛКА?  
Светът вече не е глобална геополитическа пица за разпределяне, както наивно си представяха нашите "стратези на геополитиката“ от лявото пространство след идването на Тръмп. Постепенно започва да става ясно, че разломът поставя въпроса не за "пицата“, а за ФУНДАМЕНТИТЕ НА ВСЯКА ДЪРЖАВА, включително и на "великите сили“ Америка, Русия и Китай.
Китайците вече си "подсигуриха“ фундамента по-конфуциански, като закрепиха др. Си конституционно пожизнено.
Има сериозни индикации, че Америка се замисля какво да прави със своя републиканизъм в бъдеще. Осемгодишната  му цикличност очевидно не е най-доброто решение, защото предизвиква урагани и тайфуни.
Най-драматичен този въпрос обаче е за Русия. Задават си го всички – от Жириновски до Дугин… Когато Жириновски изрецитира първото четиристишие на стария химн на Русия "Боже, Царя храни“ на церемонията по връчването му на орден от Путин, беше интересно да се наблюдават обърканите лица по столовете в залата… Жириновски се възприема в Русия като Балакирев, придворния шут на Петър Велики, но той очевидно има привилегията да изрича истини, които са табу за официален Кремъл. Дугин пък напоследък многократно повдига въпроса какво ще стане с Русия след Путин и отговорът му е доста песимистичен.
 
                                                            ***
 
В прагматичен контекст т.н. “ free market "( какво означава?! Нещо като "безплатен обяд“?) ще се замени с това, за което гласуваха американците – т.е. “ fair market ". Това означава търговски договорености «тет-а-тет», държава с държава. Ако някой си мисли че Тръмп няма да прилага, например, новите мита за стоманата и алуминия по този начин е наивник. Това означава също, че идва времето на новото, силно (но не агресивно) лидерство. За малките държави това е наличие на лидер със силни дипломатически качества и много лични връзки.
 
                                                            ***
 
"Дневник“ публикува статия на Огнян Минчев "Дефицит на държавност“, в която се формулира че на българското общество му липсва "воля за образ“, който би изградил фундамента на националия морал.    
 При откриването на председателството ни обаче в Народния театър видяхме читалищно представление  с калинки и умилителни стихчета от сцената, вместо мощната рапсодия "Вардар“. Както разбрах по-късно – българският Цар Симеон II е изгледал образа на "представлението“ от партера.
 
Е, как да сме в "дефицит“, като сме в преразход на прословутата "държавност“?!
 
                                                            ***
 
Безизходицата на идеологията ражда Кирил-Гундяев, полу-християнин, полу-бизнесмен, а Путин е твърде интелигентен, за да не го разбира. Той разбира и какво означава  «кирилицата идва от македонските земи». Ние пък  разбрахме разликата между финландец, поляк или румънец, все войници в руската имперска армия.
 
Нашите засукани интелектуалци обичат патетиката на изречението "Русия граничи с Бога“. Извън патетиката – българската църква е била за руската онази бяла и тиха обител с писмена, която  Достоевски, Толстой, Гогол, Чехов приеха, за да нарисуват могъщите си  фрески.
 
Кое е първичното – фундамента или фреската?
 
Надявам се че някога, в някое руско студио ще се съберат сериозни историци, вместо кресливи политици, които да си спомнят:
–За първия руски писмен паметник от 12-ти век "«Повесть временных лет» където е написано «Игорѧ жє ожєни [Ѻльгъ] въ Българѣхъ, поѧтъ жє за нєго кнѧжну Ѻльгу».За  княжна Олга, приела първа християнството, за основателите на Киевска Русь.
–За Владимир, поискал от Константинопол да му изпратят за Първи Духовен Глава митрополит Михаил "мъж учен и богобоязлив, същински българин“…Още и за българските епископи в Ростов, Новгород, Владимир, Новгород в края на Х в.
–За св. Киприян Български и племенника му – Григорий Цамблак.
…Може би едва тогава патриарх Кирил ще разбере думите на Григорий Цамблак, с които той се обръща към руския народ:
 “Него нашето отечество откърми, пък на вас Бог го дари; и нему вие за много се наслаждавахте; ние се лишихме. И вие с него се украсявахте, а ние от желание за него тъгувахме, и с него вие преуспявахте, като растяхте в заповедите Господни!"
 
За да се случи това чудо – Русия, "държавата на духа“ да признае източника си, ни трябва фундамент, върху който да градим естеството на "социума“, в който и българската интелигенция най-накрая ще намери мястото си – духовна служба на народа и държавата си.
 
                                                            ***
 
Това, което отличава истинския държавно мислещ мъж от политика е способността да отличава главното от второстепенното. Вярвам че в България има поне " a few good men ", дългозорки, способни да погледнат през пясъчния часовник на изтичащото време, което прави стъклото му прозрачно.
…Това е толкова просто и естествено, както ябълката пада от дървото към земята...
 
Бележка от автора:
Изказаните мнения, идеи, факти и препратки в това и другите "Писма от Ню Йорк“ са лично на автора и не съвпадат задължително с мнението на ПОТВ.
На снимката: Паметник на княгиня Олга (християнско име Елена), съпруга на Игор Рюрикович, първа приела християнството в Русия.
Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
ЗАЩО НЕ ИЗГОНИХМЕ РУСКИ ДИПЛОМАТИ ?
Защото сме балансирани
Защото нямаме доказателства кой е отровил Достал
Защото Русия е нашата освободителка
Защото ни е страх да не дойде отново техният патриарх да ни се кара
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: