©

44 деца се върнаха в родните си семейства и днес вече се радват на тяхната любов и грижа, без страх, че отново ще бъдат сами. Това е един от най-големите успехи на екипите на фондация "За Нашите Деца“ в гр. Пловдив и гр. София през първите 6 месеца на 2018г. За сравнение, за цялата изминалата година те са общо 45.

Едно от децата, чиито родители се бориха да си го върнат, е Павел.

Преди по-малко от година Лилия отива в отдел "Закрила на детето“ (ОЗД) в столицата с най-трудно взетото решение – да предаде детето си в ръцете на непознати, които оттук насетне ще се грижат за него. "По-добре ще му е на Павел, ако не съм му аз майка – с мен не би имал детството, което всяко дете трябва да има.  Да намери нови мама и татко, които си имат всичко – и къща, и работа, и ходят на ваканции, че даже и куче си имат.“

Така си мислела Лилия, когато поверявала Павел на властите, които веднага го настанили в Център за настаняване от семеен тип. И още на следващия ден заминала за чужбина, като че ли, за да превъзмогне загубата по-лесно. Защото, както е казал народът – "очи, които не се виждат, се забравят.“ Но сълзите текат по един и същ начин в България, и в чужбина. И нейните, и неговите.

Павел останал само няколко месеца в Центъра. Всеки ден плачел за майка си, усещал липсата ѝ във всяка минута. Това не останало незабелязано от персонала и социалните работници решили да преместят малкия в истинско семейство, с надеждата, че ще забрави...че е изоставен, че е сам самичък, че вече си няма майка...

Тогава дома и сърцето си за него отваря приемният родител на фондация "За Нашите Деца“ Димитрина Георгиева, изгледала други 3 невинни душици, които днес вече имат своето място в света и шанс за слънчево бъдеще.

Само 2 месеца след като Павел е настанен в приемния си дом, Лилия, мъжът ѝ и по-голямата сестричка на Павел се връщат в България с едничката мисия – да си върнат Павел, за да е семейството им отново цяло. Чужбина не помогнала на Лилия да преодолее липсата – напротив, не спирала да мисли за него, да си представя как ли изглежда сега, да се чуди дали вече е проходил, каква ли е била първата му думичка. Решението взела, когато научила, че ако до 6-тия месец след като го е изоставила не заяви желание да си го вземе обратно, той ще стане завинаги чужд и тя може и никога вече да не го види. А тези 6 месеца съвсем скоро щели да изтекат.  

 "Искаме си детето.“ С тези думи пристъпили те в Център за обществена подкрепа, разказва Фикрие Байдакова, социалният работник, който работи със семейството.

В продължение на три месеца Лилия и семейството ѝ минали през сериозна подготовка и оценка от екипа на ЦОП, за да сме сигурни, че наистина могат да се грижат за малкия и че ако им бъде върнат, те няма отново да го изоставят. Фикрие неколкократни се срещнала с всеки от семейството, посетила ги в новия им малък, но спретнат дом, коментирали притесненията, но и със силните страни на всеки един от тях.

Вчера Лилия отново пое на ръце малкото си момче и се завърнаха заедно у дома, за да си дарят взаимно любов и топлина. А приемната майка Димитрина е щастлива, че още едно дете отново е с родното си семейство и е сигурна, че ще се справят с всички предизвикателства.