©

"Те бяха засипани с милиони евро от европейското финансиране, за да върнат миналото величие на срутените древни стени и арки. Но старинните замъци и крепости в България станаха за посмешище, след като лоша реконструкция ги направи да изглеждат като направени от сирене и картон и са отблъскващи за туристите", пише влиятелният лондонски The Telegraph, близък до правителството. В контекста на истерията около Брекзит, статията може да се тълкува като нагледен пример за безумно харчене на евросредства, 15% от които всъщност плаща Великобритания.

"Реставраторите се отнесоха с презрение към усилията за възстановяване на средновековната крепост Кракра и римския форт Траянови врата, наред с другото, след като бяха достроени с помощта на полимербетон. Неудовлетворяващият проект бе контролиран от българското правителство, използвайки собствените средства и около 90 милиона евро от Фонда за регионално развитие на ЕС.

Както ЕС, така и правителството са признали неофициално, че трябва да се извлекат поуки от този провал, според проучване на Balkan Insight. "Крепостта плаче. Това е плачещата крепост,“ казва архитектът реставратор Стела Дулева пред  Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР), описвайки бялата течността, изтичаща от новоизградените зидове на римската крепост Траянови врата, която датира от в 4-ти век. "Оцеляла е 16 века, но сега 2 млн. евро бяха достатъчни, за да я разрушат,“ добави тя

Възстановяването на крепостта Кракра, позната днес като "картонения замък“, бе толкова зле прието, че местните власти обещаха да разрушат допълненията през 2019 г.

Междувременно византийската крепост Яйлата е наречена "крепост от сирене“, след като е възстановена с гладки бели блокчета. Всичко това идва на фона на засилените критики към ЕС за това как се харчат фондовете за развитие. Зачестяват твърдения, че милиони евро са влезли в джоба на корумпирани служители и некадърни фирми, заели се с реставрацията.

Състоянието на крепостите и замъците на България представлява голям срам и за бившия министър на културата Вежди Рашидов, който през 2015 г. без свян заяви, че "малко бутафория ще допринесе много за туризма“. "Първоначалната цел на програмата не беше да спонсорира бутафория. За съжаление, в много случаи се случи точно това, което опорочи идеята за развитие на туристически атракции“, казва д-р Елка Дограмаджиева, асистент по туризъм в Софийския университет.

"Вместо да се фокусира върху стратегически обекти, средствата бяха разпръснати между много сходни проекти, които са от скромен интерес за посетителите, а в някои случаи са и от малка научна значимост“, продължава д-р Дограмаджиева. "Приятните улички и указателните табели не са достатъчни за привличане на туристи. Като цяло изглежда, че основната цел на общините е била усвояването на европейските пари, а не насърчаването на туризма“, завършва тя.

Докладът на Balkan Insight разкри и несъответствия във финансовите отчети на компаниите, които поддържат крепостите, което предполага, че приходите от туризъм са далеч по-ниски от очакваното. Например, по официална информация крепостта Кракра е била посетена от 15 412 туристи през 2016 г., но е направила само 8 000 евро от продажби на билети и турове – въпреки че средната цена на билета е 2 евро.

Неотдавнашно проучване на Националния статистически институт пък установи, че туристите изразходват по-малко време и пари за културни дейности в България.

За периода на финансиране от 2007 г. до 2013 г. по програмата за регионално развитие на България бяха заделени около 138,5 милиона евро за инвестиции в проекти за устойчив туризъм.

"Повече от 70 културно-исторически местности се възползваха от тези инвестиции, като всички те бяха направени в тясно сътрудничество с Министерството на културата и в консултация с експерти, а проектите бяха подробно наблюдавани от отговорния управляващ орган“, заявява източник от Европейската комисия.

Припомням, че през 2014 г. градската управа имаше идея да надстрои стените на крепостта Небет тепе "до зъбер" и да се изгради 14-метрова квадратна кула. Проектът беше горещо приветстван от тогавашния министър на културата Вежди Рашидов и от покойния проф. Божидар Димитров. Пловдивчани обаче реагираха остро на предложенията за бутафория.

НИНКН обяви, че проектът за Небет тепе е неправдоподобен и реализирането му ще доведе до недопустимо обезличаване на отделни исторически периоди. В становището е посочено, че липсват научни аргументи и доказателства за такава реставрационна намеса, която е в противоречие с международните разпоредби.